Търсене в този блог

вторник, 24 септември 2019 г.

12 промени в тялото под стрес (с видео)



















Какви промени предизвиква адреналина или алармената система в тялото?

Тялото се приготвя за "битка или бягство" при активно справяне с проблема или "замръзва" при пасивно "справяне" със ситуацията.

Това зависи от психофизиологичния  стрес профил на човека - тип нервна система, реактивност, капацитет, устойчивост, сила на реакциите, възстановителни способности и др.

Но стрес реакциите са напълно естествени и нормални защитни механизми на тялото, изработени и затвърдени в еволюцията, въпреки това са индивидуални за всеки човек.

Когато обаче тези промени продължат с часове и дни се превръщат в по-силни и по-продължителни състояния на тялото, те се превръщат в навици, безсъзнателни навици.
С времето тези силни продължителни реакции се предизвикват от все по-слаби и нищожни стимули, ситуации, конфликти, включително и от отделни думи и хора.

Естествените стрес реакции се превръщат в хронични състояния, които познаваме като нежелани симптоми - високо кръвно, аритмии, главоболие, тревожност, паник атаки, раздразнителност, коремна и мускулна болка, запек, диария, висока кръвна захар, автоимунни реакции, алергии и др.

понеделник, 23 септември 2019 г.

Борбата с безсънието е основна грижа при биофийдбек тренингите

събота, 21 септември 2019 г.

Без медикаменти и хранителни добавки срещу синдром на раздразнено черво


Интервю с д-р Стоян Везенков (24 юни 2015 г.)

Стоян Везенков е доктор по невробиология от Георг-Август Университет, Гьотинген, ФР Германия, биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек терапевт, ерготерапевт от РУ "Ангел Кънчев", доцент по приложна неврофизиология към ЮЗУ "Неофит Рилски" (2014-2019), декан на Факултет Обществено здраве, здравни грижи и спорт към ЮЗУ (2017-2019).
Автор е на книги и статии в областта на приложната неврофизиология, биологичната обратна връзка (биофийдбек и неврофийдбек), водил е лекции, обучения и семинари в страната и в чужбина.

- Д-р Везенков, какво представлява раздразненото черво и често страдание ли е?

- Това състояние е изключително често и засяга един на 10 човека. Синдромът на раздразненото дебело черво е хронично заболяване. То протича с разнообразни коремни оплаквания – болка, дискомфорт, диария и/или запек. При всеки е различно. Най-често оплакванията идват след хранене, както и в напрегнати стресови ситуации. Дължи се на нарушена функцията на перисталтиката на дебелото черво, а не на неговата анатомична структура. Затова всички медицински изследвания – кръвни, образни, ендоскопски не показват отклонения. Човек обаче страда.

- Болката непрекъснати ли е?

- Характерно е редуването на „добри и лоши дни“. В добрите всичко е наред и няма никакви симптоми. В лошите - оплакванията са силно  изявени и  нарушават ежедневието.  Те стават причина за закъснение или отсъствие от работа, избягване на определени ситуации като пътуване  и други социални активности. Заболяването не е животозастрашаващо - не повишава риска от рак или възпаление, но значително влошава качеството на живот.

- Мъже или жени са по-засегнати от синдрома?

- Заболяването може да засегне всеки, независимо от пол и възраст. Обикновено се наблюдава при хора, подложени на високи изискванията и стрес в ежедневието и работата или училището.

- Като че ли не се знае много за това заболявани, въпреки че е така често. Защо?

- За съжаление, голяма част от лекарите не са запознати с това заболяване и често го подценяват или поставят други диагнози като хроничен колит, спастично черво, хроничен гастрит, вегетативно-съдова дистония. Самите пациенти не знаят точната диагноза, състоянието постепенно се влошава и те продължават да страдат. Обикалянето по лекари, без постигане на подобрение, е обичаен феномен.

- А вие как поставяте диагнозата?

- Аз не поставям диагноза. Работя с гастроентеролог, запознат със заболяването, който цялостно преглежда пациентите и слага диагноза. След това пациентите могат да изберат медикаментозно или немедикаментозно лечение. Биологичната обратна връзка (биофийдбек методите) се препоръчва при тежки форми, неповлияващи се от лекарства, диета и други общи мерки. В края на 2013 г, в престижно научно списание излезе статия, доказваща положителен и траен ефект след кратка биофийдбек терапия при пациенти с раздразнено дебело черво. В Центъра за приложни невронауки успешното повлияване на синдрома се превърна в рутинна практика.

- Какво представлява биофийдбек методът?

- В превод биофийдбек означава биологична обратна връзка. Основната цел на този подход е да се постигне баланс в автономните процеси като например артериално налягане, пулс, перисталтика. Под напрежение човек реагира спонтанно по два начина - с бурна активация на физиологичните процеси или с тяхното потискане. При синдром на раздразненото черво нарушената перисталтика причинява спазми на червото или диария, които съзнателно не могат да бъдат контролирани. Възстановяването на баланса спира оплакванията, а това се постига чрез биофийдбек тренинг.

- Какво включва този тренинг?

- Използват се сензори, които измерват различни сигнали от тялото и те се визуализират на монитор. По този начин се дава обратна връзка за състоянието на организма в конкретния момент на покой или стрес. Получената информация е предпоставка за изграждане на инструментални рефлекси, чрез които перисталтиката се балансира. Това е директно насочено срещу функционалния механизъм на възникване на оплакванията при раздразнено черво. Спирането на патологичния механизъм води до спиране на оплакванията. Интересно е да се отбележи, че методът повлиява и двете крайности – както лениви, така и свръхактивни черва, защото крайната цел е възстановяване на баланса. Премахването на затвърдените във времето порочни кръгове води до траен ефект.

- Какви са предимствата и недостатъците на биофийдбек метода?

- На първо място биофийдбекът няма никакви странични ефекти, за разлика от медикаментите. Подходящ е за лица на всякаква възраст и ефектът е видим незабавно. Липсва „кабинетният ефект“ – т.е. новите умения лесно се пренасят в реалния живот. Необходими са само 5 до 10 терапевтични сесии, в които терапевтът прилага индивидуални упражнения, насочени към симптомите на конкретния човек и характерните особености на протичане при него. Методът е строго индивидуализиран като крайната цел се постига по различен начин при всеки.

- За кого е подходящ е този метод?

- Всички пациенти със синдром на раздразненото черво, независимо от продължителността на водещото оплакване - коремна болка, диария или запек, биха имали полза от този метод. Необходимо е обаче първоначално поставяне на точна диагноза и постоянно наблюдение от лекар-специалист, за да има траен ефект.

- Скъпо ли е това лечение?

- Броят на терапевтичните сесии варира от 5 до 20 или около 1-3 месеца в зависимост от индивидуалните особености, тежестта и продължителността на оплакванията. Цената е значително по-ниска от разходите за симптоматични лекарства, пробиотици, хранителни добавки и  други „алтернативи” за същия период от време. Методът е научно доказан в световен мащаб и дава гарантиран резултат.

Повече информация може да се намери на сайта на Центъра за приложни невронауки.

Източник: novinar.bg

петък, 20 септември 2019 г.

Основни дейности на Центъра за приложни невронауки София

В Центъра за приложни невронауки София освен научно-изследователска дейност е застъпена и практическото приложение на последните достижения на неврофизиологията и психофизиологията с акцент прилагането на биологичната обратна връзка (биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек) в основно седем насоки:
  1. Терапия на функционални нарушения на автономната (вегетативната), афектната, соматичната нервна система (тревожност, паник атаки, безсъние, хипертония, главоболие, раздразнителност, агресия, коремна болка, мускулни болки, разстройство (диария), запек и тяхното редуване, и много други психосоматични симптоми)
  2. Овладяване на бърнаут синдром при прекомерно психо-емоционално напрежение в бизнеса и рискови професии - справяне с нежелани стрес реакции, бързо възстановяване, подобряване на концентрацията, вниманието, паметта
  3. Тренинги за върхови спортни постижения и оптимално представяне на сцената (актьори, музиканти, водещи, обучители, презентатори и др.)
  4. Функционална оценка на въздействието на различни профилактични практики (йога, дихателни техники, ментални техники, медитация, физически упражнения) върху конкретен човек чрез измерване на обективни сигнали от тялото му - ЕЕГ, ЕМГ, ЕКГ, Т, параметри на вариабилност на сърдечна честота, вегетативен баланс и др. 
  5. Функционална оценка на влиянието на различни терапии върху конкретен човек - психотерапия, електростимулация, аудио-визуално увличане, логопедия, ерготерапия, кинезитерапия и др. стимулационни терапаветични методи и 
  6. Функционална оценка на влиянието на образователни методи върху тялото на конкретно дете или човек и предлагане на индивидуални такива според типа нервна система, устойчивост, реактивност и капацитет.
  7. Функционална оценка на влиянието на семейна среда, професия, длъжност и други социални фактори върху нервната система на конкретно дете или човек, както и предлагане на решения за постигане на биопсихосоциален баланс и здравословен начин на живот.
За повече информация тук!

четвъртък, 19 септември 2019 г.

Защо Григор Димитров загуби от Даниил Медведев на US Open 2019?



Григор Димитров и Даниил Медведев достигнаха до полуфиналите на US Open 2019 в напълно равностойна изходна позиция – по една разменена победа, за първи път на полуфинал на Мейджър (Турнир от Големия шлем) и впечатляващи победи на осминфиналите. Гришо за първи път детронира идола си Роджър Федерер и хвърли в потрес световните медии, че го спря да подобри пореден исторически рекорд, а Медведев – Вавринка, вторият швейцарец, който може да победи и е побеждавал всеки топ тенесист.

И двамата играха изключително равностойно и показаха най-доброто, на което са способни, но защо Медведев надви над Григор?

Отговорът е прост, но доста неочакван – победи биологичната обратна връзка. Победи основен закон в поведенческите невронауки, а именно съобразяване с основни закономерности в човешкото тяло, нервната ни система и парадокса на Хъмфри при автоматизиране на поведение, в случая състезателно-спортно поведение.
Световните тенис анализатори се изправиха пред невиждан феномен в тениса, а именно руснака Даниил Медведев. На пръв поглед нескопосани удари, изключителна вариативност на движенията на ударите без изключение – форхенд, бекхенд, сервиране, смач, волета. Дори подхвърлянията за сервисите варират в голям диапазон и по Евроспорт Мат Виландер го показа със съвременните средства за визуализация и статистически анализ. Оказва се, че независимо как подхвърля топката двуметровия гигант може да пласира топката, където си поиска. Подходът му към всяка топка също варира, дори на бекхенд може да поведе топката отишла вече зад тялото му. Всичко това го прави непредсказуем, а някои го наричат вече гениален, маестро от ново поколение. Класиците в тениса му се присмиват, като гледат техниката му на кой и да е елемент от играта. Едно е обаче сигурно, Медведев обръща представите ни за спортната тренировка и върховите постижения в тениса. Най-успешния и най-много игралия тенис състезател на сезон 2019 е този тинейджър от Русия. 

Класическата ни представа за подготовката на топ тенисистите е в правилната биомеханика на ударите и отработване на точно определена индивидуална техника на изпълнение и след това повторение до безкрайност, за да се автоматизира напълно.Всяко отклонение и вариации се отчитат като грешки и не са желани нито в тренировките, нито в мача. Основната характеристика на живия организъм и на живота като такъв, обаче, е точно вариативността. Еволюционно живите организми и човешкото тяло е закрепило и извоювало способността варирайки непрекъснато да постига едни и същи цели и резултати. Точно обратното на сегашната парадигма за спортна тренировка. Вариации в изпълнението, но постигайки точно определен резултат, в случая, тенис токата да влезе точно там, където е решил състезателя, без оглед как технически ще изглежда или ще бъде направено движението и удара. С това състезателят отива на друго ниво. Първо, вариациите в движенията не са грешки и така психическата нагласа е съвършенно различна. Отношението към „грешките“ вече е друго и няма напрежение при изпълнението на ударите. Точно това спокойствие може да го види всеки, дори и неспециалистите в Медведев. Той не е машина, която като пълен автомат изпълнява всичко, както направи Рафа Надал на финала, а освободен психически опитва все нови и нови начини да направи едно и също нещо – да вкара един път повече от съперника топката в игралното поле. А не как да си изпълни технически правилно удара. Второ, на всеки жив организъм е присъща вариативността и по този начин има задължителен процент „грешки“ в играта на всеки състезател. Големият въпрос е точно кога се случват. Единствената разлика в първия сет от полуфиналния мач между Григор Димитров и Даниил Медведев беше кога всеки един от тях направи своите грешки. Гришо направи своите „грешки“ във възловите моменти в мача и това даде разликата. Трето, когато „грешиш“ точно, когато не трябва е огромна психическа травма, с която може да се справи само машина, какво остава за емоционален човек като Григор. 

Друго отношение към „грешките“ е необходимо при върховите спортни постижения, не само в тениса, и първата бяла лястовичка към този съвършено нов подход носи името Даниил Медведев. Съзнателно желани вариации в биомеханиката на изпълнение на ударите, която да е съобразена не само с физическите възможности на човешкото тяло, но и с основна динамична характеристика на човешкото поведение като цяло – необходим минимум от „грешки“. В поведенческите науки се знае дори колко процента „грешки“ са необходими (парадокс на Хъмфри), за да може дадено поведение да бъде закрепено, автоматизирано и да се превърне в устойчив навик.

Съобразяването с основни закони в поведенческите невронауки, особено в ерата на тяхното бурно развитие е може би ключът към бъдещите върхови постижения в кой и да е спорт. А връзката психика-тяло на всеки състезател чрез използване на биологична обратна връзка ще се превърне в основен ключ към успеха.

Автор: Стоян Везенков

Уеб сайт на Център за приложни невронауки