Григор Димитров и Даниил Медведев достигнаха до полуфиналите
на US Open 2019 в напълно равностойна изходна позиция – по една
разменена победа, за първи път на полуфинал на Мейджър (Турнир от Големия шлем)
и впечатляващи победи на осминфиналите. Гришо за първи път детронира идола си
Роджър Федерер и хвърли в потрес световните медии, че го спря да подобри
пореден исторически рекорд, а Медведев – Вавринка, вторият швейцарец, който
може да победи и е побеждавал всеки топ тенесист.
И двамата играха изключително равностойно и показаха
най-доброто, на което са способни, но защо Медведев надви над Григор?
Отговорът е прост, но доста неочакван – победи биологичната
обратна връзка. Победи основен закон в поведенческите невронауки, а именно
съобразяване с основни закономерности в човешкото тяло, нервната ни система и
парадокса на Хъмфри при автоматизиране на поведение, в случая
състезателно-спортно поведение.
Световните тенис анализатори се изправиха пред невиждан
феномен в тениса, а именно руснака Даниил Медведев. На пръв поглед нескопосани
удари, изключителна вариативност на движенията на ударите без изключение –
форхенд, бекхенд, сервиране, смач, волета. Дори подхвърлянията за сервисите
варират в голям диапазон и по Евроспорт Мат Виландер го показа със съвременните
средства за визуализация и статистически анализ. Оказва се, че независимо как
подхвърля топката двуметровия гигант може да пласира топката, където си поиска.
Подходът му към всяка топка също варира, дори на бекхенд може да поведе топката
отишла вече зад тялото му. Всичко това го прави непредсказуем, а някои го
наричат вече гениален, маестро от ново поколение. Класиците в тениса му се
присмиват, като гледат техниката му на кой и да е елемент от играта. Едно е
обаче сигурно, Медведев обръща представите ни за спортната тренировка и
върховите постижения в тениса. Най-успешния и най-много игралия тенис
състезател на сезон 2019 е този тинейджър от Русия.
Класическата ни представа
за подготовката на топ тенисистите е в правилната биомеханика на ударите и
отработване на точно определена индивидуална техника на изпълнение и след това
повторение до безкрайност, за да се автоматизира напълно.Всяко отклонение и
вариации се отчитат като грешки и не са желани нито в тренировките, нито в
мача. Основната характеристика на живия организъм и на живота като такъв,
обаче, е точно вариативността. Еволюционно живите организми и човешкото тяло е
закрепило и извоювало способността варирайки непрекъснато да постига едни и
същи цели и резултати. Точно обратното на сегашната парадигма за спортна
тренировка. Вариации в изпълнението, но постигайки точно определен резултат, в
случая, тенис токата да влезе точно там, където е решил състезателя, без оглед
как технически ще изглежда или ще бъде направено движението и удара. С това състезателят
отива на друго ниво. Първо, вариациите в движенията не са грешки и така
психическата нагласа е съвършенно различна. Отношението към „грешките“ вече е
друго и няма напрежение при изпълнението на ударите. Точно това спокойствие
може да го види всеки, дори и неспециалистите в Медведев. Той не е машина,
която като пълен автомат изпълнява всичко, както направи Рафа Надал на финала,
а освободен психически опитва все нови и нови начини да направи едно и също
нещо – да вкара един път повече от съперника топката в игралното поле. А не как
да си изпълни технически правилно удара. Второ, на всеки жив организъм е присъща
вариативността и по този начин има задължителен процент „грешки“ в играта на
всеки състезател. Големият въпрос е точно кога се случват. Единствената разлика
в първия сет от полуфиналния мач между Григор Димитров и Даниил Медведев беше
кога всеки един от тях направи своите грешки. Гришо направи своите „грешки“ във
възловите моменти в мача и това даде разликата. Трето, когато „грешиш“ точно,
когато не трябва е огромна психическа травма, с която може да се справи само
машина, какво остава за емоционален човек като Григор.
Друго отношение към „грешките“
е необходимо при върховите спортни постижения, не само в тениса, и първата бяла
лястовичка към този съвършено нов подход носи името Даниил Медведев. Съзнателно
желани вариации в биомеханиката на изпълнение на ударите, която да е съобразена
не само с физическите възможности на човешкото тяло, но и с основна динамична
характеристика на човешкото поведение като цяло – необходим минимум от „грешки“.
В поведенческите науки се знае дори колко процента „грешки“ са необходими (парадокс
на Хъмфри), за да може дадено поведение да бъде закрепено, автоматизирано и да
се превърне в устойчив навик.
Съобразяването с основни закони в поведенческите
невронауки, особено в ерата на тяхното бурно развитие е може би ключът към
бъдещите върхови постижения в кой и да е спорт. А връзката психика-тяло на
всеки състезател чрез използване на биологична обратна връзка ще се превърне в основен
ключ към успеха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар